Психо-акустика

...Свиря малка секунда нагоре, в няколко октави разстояние (нещо като малка нона, но по-широк вариант) и тя ми звучи по-добре от самата "чиста" октава... (Октавите са от клавир и са идеални, т.е. не са от ненастроено пиано!)

Цък!

И вие ли чувате това?!

-------------------------

Луда работа!

Не знам дали знаеш, но на пианото струните имат свойството да повишават хармониците. Колкото по-нагоре, толкова по-високи са хармониците от предписаното. Това се дължи на метала, от който се правят струните и на спецификата им. Затова има два начина за настройка на пиано: 1. Стандартен строй, при който всички клавиши са настроени по точната им честота и по такъв се свири с оркестър, 2. Разпънат строй (Stretched Tuning), при който високите октави се настройват малко по-високо, а ниските малко по-ниско от стандартното, при което хармониците имат повече близост помежду си и за соло пиано е перфектно. Провери на електронното си пиано (или софтуер) дали имаш включен разпънат строй, възможно е да нямаш и точно за това да установяваш, че леко разпънатите високи звучат по-добре в унисон със средата на клавиатурата Аз винаги свиря в разпънат строй. Но можеш да имаш проблеми с него, ако добавиш някакви синтезатори и други инструменти, при които честотите и хармониците са математически точни и тогава унисоните между пианото и тях ще звучат кофти.

http://en.wikipedia.org/wiki/Stretched_tuning

Това, което знам е че при акордирането на пиано, акордьорите се изкушават да настройват окравите по-високо (във високия регистър), защото ухото чува високия регистър различно...

Ако е от струните, защото тогава октавите нямат биене по м/у си?

Май разпънатото настройване май се прави в услуга на този феномен.

Ако е от струните, защото тогава октавите нямат биене по м/у си?

Отместването от математическите стойности е на хармониците, а не на основния тон. Примерно четвъртият хармоник на един тон се намира на две октави над основния тон. При струните обаче този хармоник реално е малко по-висок. И по тая причина струните за тона, който е две октави по-високо може да се настрои малко по-високо, за да съвпада (или приближава) този четвърти хармоник, така че да няма (или да се намали) биенето.

... А това се дължи на факта, че струните на пианото не са като тези на китарата или цигулката, например, а имат повече нехармоничност, което означава, че има нехармонични обертонове и че хармониците са малко по-отместени от простите математически отношения в идеалната обертонова редица, която би дала една идеална струна. А абсолютно точна от математическа гледна точка хармоничност може да се постигне със синтезатор, понеже реалната струна не е безкрайно лека и не е безкрайно гъвкава. И за да се угоди на ухото, следва малко модифициране на интервала, за да съвпадат обертоновете и да го няма биенето, отговорно за дисонанса. Това разбира се има отношение още към формирането на скалите у други народи според техните специфични инструменти и в последно време представлява интерес за микротонални и експериментални композитори, а именно съгласуване на строй и тембър.

П.П.: Думата се пише слято - психоакустика.

Ама струните на пианото са една дължина, а на рояла - друга. Както и напъна е различен.

Което е пряко свързано с обертоновете, а пианата с по-къси струни имат нужда от това разтегляне на октавата именно заради по-високите си обертонове. Рояла освен че е по-силен като звучност от пианото е и с по-верни обертонове.

Което пак ме връща на тази психоакустика...

Мучо интересно.

А можете ли да обясните защо струните на пианото са по-нехармонични от тези на китара/цигулка? Кои фактори определят изместването на обертоновете от определеното им от математиката място?

Гъвкавостта, дебелината, дължината, теглото на струната определят нейните характеристики. Струните на пианото са по-твърди в сравнение например с тези на цигулката, поради което във вибрациите им не се обособяват така по-малките хармонични части и трептят и с нехармонични части от себе си. Грубо казано, по хармоничност се намират някъде между опънатата струна на цигулката и твърда пръчка. Звънчетата са по-богати на нехармонични обертонове, а барабаните и чинелите са съвсем нехармонични.

В друга тема беше засегнат въпросът за темперирането... С навлизането на равнотемперирания строй, понеже органът има по-хармоничен звук от пианото, нечистите интервали се усещат по-явно и затова много музиканти са се дразнели от равномерното темпериране именно при звученето на органа - повече се набиват на ухо острите терци...

Хм.Вярно. До колкото знам, флейтата има най-малко обертонове, и може да се каже че има най-силен основен тон. На мен ми е много трудно да определя тон на чинел или дори на каса.

Е да, защото чинелите граничат повече с шум, от колкото с тон.